Разделени пътища,
разделени хоризонти -
стрели, сърцето прорязали.
Има само сънища
шеметни, безпаметни -
сълзи в очите останали.
Стъпки, измити
от дъждовете есенни,
крачки, затрупани в спомени.
Думи, захвърлени
като остаряла дреха,
думи отминали, неизказани.
Как да те върна?
Отиде си времето,
а аз все още съм тука.
Само самотата
сякаш от вчера
на сърцето ми чука ли, чука!
© Слава Костадинова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
