* * *
Разделени пътища,
разделени хоризонти -
стрели, сърцето прорязали.
Има само сънища
шеметни, безпаметни -
сълзи в очите останали.
Стъпки, измити
от дъждовете есенни,
крачки, затрупани в спомени.
Думи, захвърлени
като остаряла дреха,
думи отминали, неизказани.
Как да те върна?
Отиде си времето,
а аз все още съм тука.
Само самотата
сякаш от вчера
на сърцето ми чука ли, чука!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
