30 ene 2010, 14:07

* * *

  Poesía » Otra
771 0 19

Странно е нашето време -

убива доброто и няма мечти.

Какво ли още може да вземе -

спасете сърцата си, хора добри!

* * *

Самотността ме превзема,

изсмуква живината в мен...

Страшно ми е!

* * *

Протягам ръка в тъмнината,

търся рамо за опора...

Безнадеждно ми е!

* * *

Край мен е пълно с хора,

затворени в здрава черупка...

Безсърдечно ми е!

* * *

Загубих някъде оптимизма си,

дано някой го е намерил...

Върнете ми го!

* * *

Аз вярвам в светлото зрънце

в душата на всеки роден.

От него изгряло би слънце,

пои ли се с обич вес ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Нели! Страхотни думи си ми написала!!!
  • Страхотно стихотворение, отразявайки днешната реалност. Но, надеждата е в нас и знаем, че има хора, които имат по-различен дух и ни носят заряда на оптимизма, само трябва да се огледаме, все някой такъв има край нас!Макар и във виртуалният свят те подкрепям със своето "зрънце"
  • !!!
  • Прекрасно и актуално е твоето стихо и още,
    щом вярваш във светлото зрънце
    в душата на всеки роден,
    ти не си изгубила своят оптимизъм,
    той си е при теб!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...