30.01.2010 г., 14:07

* * *

759 0 19

Странно е нашето време -

убива доброто и няма мечти.

Какво ли още може да вземе -

спасете сърцата си, хора добри!

* * *

Самотността ме превзема,

изсмуква живината в мен...

Страшно ми е!

* * *

Протягам ръка в тъмнината,

търся рамо за опора...

Безнадеждно ми е!

* * *

Край мен е пълно с хора,

затворени в здрава черупка...

Безсърдечно ми е!

* * *

Загубих някъде оптимизма си,

дано някой го е намерил...

Върнете ми го!

* * *

Аз вярвам в светлото зрънце

в душата на всеки роден.

От него изгряло би слънце,

пои ли се с обич вес ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Нели! Страхотни думи си ми написала!!!
  • Страхотно стихотворение, отразявайки днешната реалност. Но, надеждата е в нас и знаем, че има хора, които имат по-различен дух и ни носят заряда на оптимизма, само трябва да се огледаме, все някой такъв има край нас!Макар и във виртуалният свят те подкрепям със своето "зрънце"
  • !!!
  • Прекрасно и актуално е твоето стихо и още,
    щом вярваш във светлото зрънце
    в душата на всеки роден,
    ти не си изгубила своят оптимизъм,
    той си е при теб!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...