30 янв. 2010 г., 14:07

* * *

767 0 19

Странно е нашето време -

убива доброто и няма мечти.

Какво ли още може да вземе -

спасете сърцата си, хора добри!

* * *

Самотността ме превзема,

изсмуква живината в мен...

Страшно ми е!

* * *

Протягам ръка в тъмнината,

търся рамо за опора...

Безнадеждно ми е!

* * *

Край мен е пълно с хора,

затворени в здрава черупка...

Безсърдечно ми е!

* * *

Загубих някъде оптимизма си,

дано някой го е намерил...

Върнете ми го!

* * *

Аз вярвам в светлото зрънце

в душата на всеки роден.

От него изгряло би слънце,

пои ли се с обич вес ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Нели! Страхотни думи си ми написала!!!
  • Страхотно стихотворение, отразявайки днешната реалност. Но, надеждата е в нас и знаем, че има хора, които имат по-различен дух и ни носят заряда на оптимизма, само трябва да се огледаме, все някой такъв има край нас!Макар и във виртуалният свят те подкрепям със своето "зрънце"
  • !!!
  • Прекрасно и актуално е твоето стихо и още,
    щом вярваш във светлото зрънце
    в душата на всеки роден,
    ти не си изгубила своят оптимизъм,
    той си е при теб!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...