Jan 30, 2010, 2:07 PM

* * *

  Poetry » Other
770 0 19

Странно е нашето време -

убива доброто и няма мечти.

Какво ли още може да вземе -

спасете сърцата си, хора добри!

* * *

Самотността ме превзема,

изсмуква живината в мен...

Страшно ми е!

* * *

Протягам ръка в тъмнината,

търся рамо за опора...

Безнадеждно ми е!

* * *

Край мен е пълно с хора,

затворени в здрава черупка...

Безсърдечно ми е!

* * *

Загубих някъде оптимизма си,

дано някой го е намерил...

Върнете ми го!

* * *

Аз вярвам в светлото зрънце

в душата на всеки роден.

От него изгряло би слънце,

пои ли се с обич вес ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Нели! Страхотни думи си ми написала!!!
  • Страхотно стихотворение, отразявайки днешната реалност. Но, надеждата е в нас и знаем, че има хора, които имат по-различен дух и ни носят заряда на оптимизма, само трябва да се огледаме, все някой такъв има край нас!Макар и във виртуалният свят те подкрепям със своето "зрънце"
  • !!!
  • Прекрасно и актуално е твоето стихо и още,
    щом вярваш във светлото зрънце
    в душата на всеки роден,
    ти не си изгубила своят оптимизъм,
    той си е при теб!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....