marisa72 (Мария Мирчева)
24 15
7 ago 2010, 0:05

*** 

  Poesía » Otra
634 0 3

Едно мрачно и тъжно небе

надвисва над моя прозорец,

пусто и празно е мойто сърце,

никой край мен сега не говори.

 

Облаци черни се блъскат със гръм,

огнена мълния мрака разцепва,

всичко край мене прилича на сън,

от лекия вятър душата потрепва.

 

Спомени тъжни край мене летят,

времето бяга и става далечно,

аз живея в моя зъл свят

с красивата мисъл за щастие вечно.

© Мария Мирчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "аз живея в моя зъл свят

    с красивата мисъл за щастие вечно."

    Превърни мисълта в силно желание и вярвай повече!!!Хубаво пишеш ,но очаквам по-оптимистични стихове!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • ключа отдавна е ръждясал
  • отвори сърце-прозореца си
    през залостени врати слънцето как да мине...

    Поздрав за стиха!
Propuestas
: ??:??