marisa72 (Мария Мирчева)
24 15
7 авг. 2010 г., 00:05

*** 

  Поэзия » Другая
635 0 3

Едно мрачно и тъжно небе

надвисва над моя прозорец,

пусто и празно е мойто сърце,

никой край мен сега не говори.

 

Облаци черни се блъскат със гръм,

огнена мълния мрака разцепва,

всичко край мене прилича на сън,

от лекия вятър душата потрепва.

 

Спомени тъжни край мене летят,

времето бяга и става далечно,

аз живея в моя зъл свят

с красивата мисъл за щастие вечно.

© Мария Мирчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "аз живея в моя зъл свят

    с красивата мисъл за щастие вечно."

    Превърни мисълта в силно желание и вярвай повече!!!Хубаво пишеш ,но очаквам по-оптимистични стихове!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • ключа отдавна е ръждясал
  • отвори сърце-прозореца си
    през залостени врати слънцето как да мине...

    Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??