***
Едно мрачно и тъжно небе
надвисва над моя прозорец,
пусто и празно е мойто сърце,
никой край мен сега не говори.
Облаци черни се блъскат със гръм,
огнена мълния мрака разцепва,
всичко край мене прилича на сън,
от лекия вятър душата потрепва.
Спомени тъжни край мене летят,
времето бяга и става далечно,
аз живея в моя зъл свят
с красивата мисъл за щастие вечно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Мирчева Всички права запазени
