Едно мрачно и тъжно небе
надвисва над моя прозорец,
пусто и празно е мойто сърце,
никой край мен сега не говори.
Облаци черни се блъскат със гръм,
огнена мълния мрака разцепва,
всичко край мене прилича на сън,
от лекия вятър душата потрепва.
Спомени тъжни край мене летят,
времето бяга и става далечно,
аз живея в моя зъл свят
с красивата мисъл за щастие вечно.
© Мария Мирчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
