Aug 7, 2010, 12:05 AM

*** 

  Poetry » Other
685 0 3
Едно мрачно и тъжно небе
надвисва над моя прозорец,
пусто и празно е мойто сърце,
никой край мен сега не говори.
Облаци черни се блъскат със гръм,
огнена мълния мрака разцепва,
всичко край мене прилича на сън,
от лекия вятър душата потрепва.
Спомени тъжни край мене летят,
времето бяга и става далечно,
аз живея в моя зъл свят
с красивата мисъл за щастие вечно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Мирчева All rights reserved.

Random works
: ??:??