Шумá не чувам на вълнѝте.
И чайки вече не прехвърчат.
Седя и тихо си подсмърчам,
настинала от този студ.
Изпразнена от този глад.
Не искам вече да се питам
какво и как да се поправи.
Научих се да се предавам
и да не тичам с устрем луд
към своя личен малък ад.
Аз влачих с кофи и бидони
любов от моя водоем, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Не знам как да го определя това стихотворение, уж е бяло, ама не съвсем, уж любовно, ама и това не е... Оставям на читателите да преценят;)