thedac (Димитър Драганов)
873 1129
18 may 2018, 21:44

А пък тя нарисува Луна 

  Poesía » Otra
339 3 4

Той стоеше и пиеше бира,
а една ненапъпила длан,
се опитва любов да намира
в същността на свирепото там.

И делеше света си от нея,
и мълвѐше нестройни слова,
и в очите ѝ спомени креят –
до трупа на въпроса: „Кога?“.

По лицето танцува умора.
На сърцето почиват стрели.
И небето е станало щора,
спотаила чупливи сълзи.

Той стоеше и пиеше бира,
и плетеше мъглява съдба.
Опаковам момента и спирам…
А пък тя нарисува Луна…

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Посветено на всички жени, понасящи угрозата на домашния тормоз.

 

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??