thedac (Димитър Драганов)
873 1129
18 мая 2018 г., 21:44

А пък тя нарисува Луна 

  Поэзия » Другая
338 3 4

Той стоеше и пиеше бира,
а една ненапъпила длан,
се опитва любов да намира
в същността на свирепото там.

И делеше света си от нея,
и мълвѐше нестройни слова,
и в очите ѝ спомени креят –
до трупа на въпроса: „Кога?“.

По лицето танцува умора.
На сърцето почиват стрели.
И небето е станало щора,
спотаила чупливи сълзи.

Той стоеше и пиеше бира,
и плетеше мъглява съдба.
Опаковам момента и спирам…
А пък тя нарисува Луна…

© Димитър Драганов Все права защищены

Посветено на всички жени, понасящи угрозата на домашния тормоз.

 

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??