thedac (Димитър Драганов)
873 1129
May 18, 2018, 9:44 PM

А пък тя нарисува Луна 

  Poetry » Other
337 3 4

Той стоеше и пиеше бира,
а една ненапъпила длан,
се опитва любов да намира
в същността на свирепото там.

И делеше света си от нея,
и мълвѐше нестройни слова,
и в очите ѝ спомени креят –
до трупа на въпроса: „Кога?“.

По лицето танцува умора.
На сърцето почиват стрели.
И небето е станало щора,
спотаила чупливи сълзи.

Той стоеше и пиеше бира,
и плетеше мъглява съдба.
Опаковам момента и спирам…
А пък тя нарисува Луна…

© Димитър Драганов All rights reserved.

Посветено на всички жени, понасящи угрозата на домашния тормоз.

 

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??