5 oct 2008, 15:01

А ти отне ми цели часове...

  Poesía
844 0 9
Срещна ли се с твойто вечно "утре",
срещнеш ли се с мойто вечно "днес" -
по-къс ще е животът със минута.
А ти отне ми цели часове.

По часовника ми след като оставиш
малка детелинка с твоя лик,
на сърцето ми обвивката корава
отново пак за теб ще се взриви.

На прозореца ми, толкова далечен,
когато закачиш парченце жар,
може би любима ще си вече.
Но ти до днес така и не можа.

Будилника успееш ли да включиш
от този миг във мойто скромно аз
навярно ще съм там да те науча
как да търсиш в тъмното игла.

И щом като в не-обич се залуташ,
някой ден със страх ще разбереш - 
колко дълга е за мен една минута.
А ти отне ми цели часове...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...