Oct 5, 2008, 3:01 PM

А ти отне ми цели часове...

  Poetry
841 0 9
Срещна ли се с твойто вечно "утре",
срещнеш ли се с мойто вечно "днес" -
по-къс ще е животът със минута.
А ти отне ми цели часове.

По часовника ми след като оставиш
малка детелинка с твоя лик,
на сърцето ми обвивката корава
отново пак за теб ще се взриви.

На прозореца ми, толкова далечен,
когато закачиш парченце жар,
може би любима ще си вече.
Но ти до днес така и не можа.

Будилника успееш ли да включиш
от този миг във мойто скромно аз
навярно ще съм там да те науча
как да търсиш в тъмното игла.

И щом като в не-обич се залуташ,
някой ден със страх ще разбереш - 
колко дълга е за мен една минута.
А ти отне ми цели часове...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...