21 may 2009, 0:12

Адажио

  Poesía
786 0 9

http://www.youtube.com/watch?v=gG-TL0S3sN8&feature=related

 

 

надеждата...

 

като карфица е

забила се

до кърваво

в сърцето

за да напомня

вярата

че жива е

и че боли

във всекиго

детето

 

че спомените

никога не тлеят

че птиците

умирайки

живеят...

 

в очите на завърналите се

отвъд...

...............................

 

и даже

да поспре вървежа ни

надолу

и пръст

от пръст

да избуим отново...

 

ще търсим същата пътека...

 

с надеждата

да претворим

 

ЧОВЕКА...

 

............................

 

а после...

 

ще се откриваме

по капките прелели

 

през процепите

на избрулена

вина

 

и ще градим

живота си

незрели

 

незрящи

 

всред безкрайна

чистота...

 

и само есенните вопли ще ни топлят

дъгата ще прелита над дъжда

сами ще сме

отново ще се търсим

ще чуваме за кой ли път

смеха...

 

на пясъците

слели се

с морето...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...