21.05.2009 г., 0:12

Адажио

793 0 9

http://www.youtube.com/watch?v=gG-TL0S3sN8&feature=related

 

 

надеждата...

 

като карфица е

забила се

до кърваво

в сърцето

за да напомня

вярата

че жива е

и че боли

във всекиго

детето

 

че спомените

никога не тлеят

че птиците

умирайки

живеят...

 

в очите на завърналите се

отвъд...

...............................

 

и даже

да поспре вървежа ни

надолу

и пръст

от пръст

да избуим отново...

 

ще търсим същата пътека...

 

с надеждата

да претворим

 

ЧОВЕКА...

 

............................

 

а после...

 

ще се откриваме

по капките прелели

 

през процепите

на избрулена

вина

 

и ще градим

живота си

незрели

 

незрящи

 

всред безкрайна

чистота...

 

и само есенните вопли ще ни топлят

дъгата ще прелита над дъжда

сами ще сме

отново ще се търсим

ще чуваме за кой ли път

смеха...

 

на пясъците

слели се

с морето...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...