beti (Бехрин)
421 4584
May 21, 2009, 12:12 AM

Адажио 

  Poetry
619 0 9

http://www.youtube.com/watch?v=gG-TL0S3sN8&feature=related

 

 

надеждата...

 

като карфица е

забила се

до кърваво

в сърцето

за да напомня

вярата

че жива е

и че боли

във всекиго

детето

 

че спомените

никога не тлеят

че птиците

умирайки

живеят...

 

в очите на завърналите се

отвъд...

...............................

 

и даже

да поспре вървежа ни

надолу

и пръст

от пръст

да избуим отново...

 

ще търсим същата пътека...

 

с надеждата

да претворим

 

ЧОВЕКА...

 

............................

 

а после...

 

ще се откриваме

по капките прелели

 

през процепите

на избрулена

вина

 

и ще градим

живота си

незрели

 

незрящи

 

всред безкрайна

чистота...

 

и само есенните вопли ще ни топлят

дъгата ще прелита над дъжда

сами ще сме

отново ще се търсим

ще чуваме за кой ли път

смеха...

 

на пясъците

слели се

с морето...

 

© Бехрин All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??