Адажио
http://www.youtube.com/watch?v=gG-TL0S3sN8&feature=related
надеждата...
като карфица е
забила се
до кърваво
в сърцето
за да напомня
вярата
че жива е
и че боли
във всекиго
детето
че спомените
никога не тлеят
че птиците
умирайки
живеят...
в очите на завърналите се
отвъд...
...............................
и даже
да поспре вървежа ни
надолу
и пръст
от пръст
да избуим отново...
ще търсим същата пътека...
с надеждата
да претворим
ЧОВЕКА...
............................
а после...
ще се откриваме
по капките прелели
през процепите
на избрулена
вина
и ще градим
живота си
незрели
незрящи
всред безкрайна
чистота...
и само есенните вопли ще ни топлят
дъгата ще прелита над дъжда
сами ще сме
отново ще се търсим
ще чуваме за кой ли път
смеха...
на пясъците
слели се
с морето...
