12 may 2015, 14:07

Акация

742 0 4

Гледам от балкона

акацията бяла.

В кого се влюби,

да е разцъфтяла.

 

Клони побелели

вятърът полюшва.

В цветове нежни

пчела се сгушва.

 

А после разнася

на любовта аромата.

Хора щастливи

да има на земята.

 

Че любовта е пролет

почукала в сърцата.

Акация бяла…

цъфнала в душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми! Като песен е!
  • любовта през очите ти... в салкъмено бяло...
    прекрасно е, Лилия... поздрав и прегръдка
    за теб, от сърце..
  • "Че любовта е пролет
    почукала в сърцата.
    Акация бяла...
    цъфнала в душата."
    Хубаво нежно, красиво и с любов сътворено стихотворение!Да, много добър символ на истинската любов е акацията със своята белота и омайващ аромат! Поздрав и висока заслужена оценка! Браво!
  • на мен ми хареса!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...