Гледам от балкона
акацията бяла.
В кого се влюби,
да е разцъфтяла.
Клони побелели
вятърът полюшва.
В цветове нежни
пчела се сгушва.
А после разнася
на любовта аромата.
Хора щастливи
да има на земята.
Че любовта е пролет
почукала в сърцата.
Акация бяла…
цъфнала в душата.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
на мен ми хареса!