12.05.2015 г., 14:07

Акация

746 0 4

Гледам от балкона

акацията бяла.

В кого се влюби,

да е разцъфтяла.

 

Клони побелели

вятърът полюшва.

В цветове нежни

пчела се сгушва.

 

А после разнася

на любовта аромата.

Хора щастливи

да има на земята.

 

Че любовта е пролет

почукала в сърцата.

Акация бяла…

цъфнала в душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми! Като песен е!
  • любовта през очите ти... в салкъмено бяло...
    прекрасно е, Лилия... поздрав и прегръдка
    за теб, от сърце..
  • "Че любовта е пролет
    почукала в сърцата.
    Акация бяла...
    цъфнала в душата."
    Хубаво нежно, красиво и с любов сътворено стихотворение!Да, много добър символ на истинската любов е акацията със своята белота и омайващ аромат! Поздрав и висока заслужена оценка! Браво!
  • на мен ми хареса!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...