Ако хладнеят мойте вени
и думите не бъдат точни,
ако изчезнат разпилени
последните опорни точки.
Ако треперещи нозете
не могат да улучат стремето,
ако отслабнали ръцете
стопят се в писъка на времето.
Ще замълчи вселенската утроба,
в съзнанието ми мрак ще загорчи,
в очуканата есен на живота
душата ми докрай ще изгори.
2001г
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
Харесвам творбите ти - с милите нюанси - в някои от ъгълчетата им ..... и със завъртулките във тях....С невинната тъга...Със сдържаните тонове ,когато си гневна ...Със причудливите трели .....,когато си вътрешно зарадвана...Просто си ...Ти.
Успех ,момиче!!!
Стихът ти е ...пълен със искрИ...
Усмивки -от мен.
Успехи...