Ако хладнеят мойте вени
и думите не бъдат точни,
ако изчезнат разпилени
последните опорни точки.
Ако треперещи нозете
не могат да улучат стремето,
ако отслабнали ръцете
стопят се в писъка на времето.
Ще замълчи вселенската утроба,
в съзнанието ми мрак ще загорчи,
в очуканата есен на живота
душата ми докрай ще изгори.
2001г
© Геновева Христова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
