Ако трябва да тръгваш, а парят прозорците
от едно разтопено и дълго признание,
ако седнеш пред път, а очите говорят
и стесни се до ръб
светостта на пространството.
Ти не бързай! Постой!
И не вярвай на крачките,
дето тихото утре ще раждат с усилие.
Нека вино кипи от летящи глухарчета,
а светът да се прави на две и половина.
Може вятърът луд да те води в посоките
и да яхнеш кобила със златни копита. ...