21 июн. 2018 г., 23:42

Ако трябва да тръгваш...

682 14 12

Ако трябва да тръгваш, а парят прозорците
от едно разтопено и дълго признание,
ако седнеш пред път, а очите говорят
и стесни се до ръб 
светостта на пространството.

Ти не бързай! Постой! 
И не вярвай на крачките,
дето тихото утре ще раждат с усилие.
Нека вино кипи от летящи глухарчета,
а светът да се прави на две и половина.

Може вятърът луд да те води в посоките
и да яхнеш кобила със златни копита.
Неизвестна звезда - най-самотно висока,
слага сламка във чашата, все недопита.

Може малкият ден да разпръсне на капчици
най-самотните думи, в които е смисълът.
Ако трябва да тръгваш, аз няма да плача,
само нежният дъжд ще запее пресипнало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...