21.06.2018 г., 23:42

Ако трябва да тръгваш...

678 14 12

Ако трябва да тръгваш, а парят прозорците
от едно разтопено и дълго признание,
ако седнеш пред път, а очите говорят
и стесни се до ръб 
светостта на пространството.

Ти не бързай! Постой! 
И не вярвай на крачките,
дето тихото утре ще раждат с усилие.
Нека вино кипи от летящи глухарчета,
а светът да се прави на две и половина.

Може вятърът луд да те води в посоките
и да яхнеш кобила със златни копита.
Неизвестна звезда - най-самотно висока,
слага сламка във чашата, все недопита.

Може малкият ден да разпръсне на капчици
най-самотните думи, в които е смисълът.
Ако трябва да тръгваш, аз няма да плача,
само нежният дъжд ще запее пресипнало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...