Ален стяг

vitality2 (Мария)
224 526

7 jul 2017, 11:22

Poesía » Filosófica

390 0 0

Повика ме брат ми, повика ме вече.

Душата ми гола роди се пред всички,

без плът, без окови, без рамки, без сглобки.

Повика ме брат ми, повика ме вече.

Гласът му отекна в здрача, смирен

от вяло безвремие, кроежи и плен.

Повика ме брат ми, повика ме вече.

Зовът му в защитно поле ме обгърна

и ален стяг над чертога развърна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.