Ален стяг
612
0
0
Повика ме брат ми, повика ме вече.
Душата ми гола роди се пред всички,
без плът, без окови, без рамки, без сглобки.
Повика ме брат ми, повика ме вече.
Гласът му отекна в здрача, смирен
от вяло безвремие, кроежи и плен.
Повика ме брат ми, повика ме вече.
Зовът му в защитно поле ме обгърна
и ален стяг над чертога развърна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
