vitality2 (Мария)
224 526
Jul 7, 2017, 11:22 AM

Ален стяг 

  Poetry » Phylosophy
387 0 0

Повика ме брат ми, повика ме вече.

 

Душата ми гола роди се пред всички,

без плът, без окови, без рамки, без сглобки.

 

Повика ме брат ми, повика ме вече.

 

Гласът му отекна в здрача, смирен

от вяло безвремие, кроежи и плен.

 

Повика ме брат ми, повика ме вече.

 

Зовът му в защитно поле ме обгърна

и ален стяг над чертога развърна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??