vitality2 (Мария)
224 526
7 июл. 2017 г., 11:22

Ален стяг 

  Поэзия » Философская
391 0 0

Повика ме брат ми, повика ме вече.

 

Душата ми гола роди се пред всички,

без плът, без окови, без рамки, без сглобки.

 

Повика ме брат ми, повика ме вече.

 

Гласът му отекна в здрача, смирен

от вяло безвремие, кроежи и плен.

 

Повика ме брат ми, повика ме вече.

 

Зовът му в защитно поле ме обгърна

и ален стяг над чертога развърна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??