Ален стяг
607
0
0
Повика ме брат ми, повика ме вече.
Душата ми гола роди се пред всички,
без плът, без окови, без рамки, без сглобки.
Повика ме брат ми, повика ме вече.
Гласът му отекна в здрача, смирен
от вяло безвремие, кроежи и плен.
Повика ме брат ми, повика ме вече.
Зовът му в защитно поле ме обгърна
и ален стяг над чертога развърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
