АЛХИМИЯ НА БУРЯТА
Пресях мъглите в плитката река –
заплетох се сред жилавите гръсти.
В съня си бях протегнала ръка –
очите ти по изгрев да покръстя.
Изплаках се на стих, ала разбрах,
че в него няма никой да се скрие.
Не казвай, любовта ми че е грях.
Единствено гневът ми е стихиен.
Но той не е причина да не спиш.
И не е повод да не ми повярваш.
От мен ако направил си фетиш, ...