Алхимия на бурята
АЛХИМИЯ НА БУРЯТА
Пресях мъглите в плитката река –
заплетох се сред жилавите гръсти.
В съня си бях протегнала ръка –
очите ти по изгрев да покръстя.
Изплаках се на стих, ала разбрах,
че в него няма никой да се скрие.
Не казвай, любовта ми че е грях.
Единствено гневът ми е стихиен.
Но той не е причина да не спиш.
И не е повод да не ми повярваш.
От мен ако направил си фетиш,
душата ми ще се превърне в гарван.
След мене ще се ширне пустота.
Готов ли си сред нищото да хлътнеш?
Обител няма друга на света.
Защото всяко бягство е безпътно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
