Ставам тежка след третата глътка.
Цяла чаша от мен да изпиеш
и ставаш проклет.
Ставам тежка след третата мъка.
Още по-лоша съм - пробваш ли с лед.
Извинявай за грешните стъпки,
че запалих кръвта ти,
че навлязох навсякъде в теб.
Съжалявам! Опитах се, скъпи...
но виновен е огънят в мен.
Нещо друго от мен си налей -
не привързване -
по-добре си сипи празнота.
Гледай в чашата -
в празното -
в дъното.
И очаквай ме там -
в тишийна.
Ставам хубава само на жаждата.
Щастие - само
когато си сам.
Станах тежка след третата глътка -
прогаряща...
и на тръгване
/... знаеш, че знам.../
ще оставя единствено стъклена -
свободата ти -
жадна за плам.
Измисли си ме вътре -
все същата.
Пак такава...
но всъщност
добра.
© Северина Даниелова Todos los derechos reservados