Nov 26, 2014, 10:47 PM

Алкохол

  Poetry » Love
1.9K 3 7

Ставам тежка след третата глътка.

Цяла чаша от мен да изпиеш

и ставаш проклет.

 

Ставам тежка след третата мъка.

Още по-лоша съм - пробваш ли с лед.

 

Извинявай за грешните стъпки,

че запалих кръвта ти,

че навлязох навсякъде в теб.

 

Съжалявам! Опитах се, скъпи...

но виновен е огънят в мен.

 

Нещо друго от мен си налей -

не привързване -

по-добре си сипи празнота.

 

Гледай в чашата -

в празното -

в дъното.

И очаквай ме там -

в тишийна.

 

Ставам хубава само на жаждата.

Щастие - само

когато си сам.

 

Станах тежка след третата глътка -

прогаряща...

и на тръгване

/... знаеш, че знам.../

 

ще оставя единствено стъклена -

свободата ти -

жадна за плам.

 

Измисли си ме вътре -

все същата.

 

Пак такава...

но всъщност

добра.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Директно отива в любими....Поздрави!
  • !!!!
  • Много ми харесва това произведение и
    в буквалния и в преносния смисъл!
    Поздрав за него и автора му!
    С удоволствие и заслужено слагам оценка 6.
  • Хубаво е! Огнено!! Браво!!
  • Хубаво е да имаш приятел шизофреник. Вижда света от поне 2 различни гледни точки. Единственото лошо е, че за него няма да си единствена.
    Но ако и ти се раздвояваш, ще си образувате 2 влюбени двойки.
    Така е дори весело!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...