26.11.2014 г., 22:47

Алкохол

1.9K 3 7

Ставам тежка след третата глътка.

Цяла чаша от мен да изпиеш

и ставаш проклет.

 

Ставам тежка след третата мъка.

Още по-лоша съм - пробваш ли с лед.

 

Извинявай за грешните стъпки,

че запалих кръвта ти,

че навлязох навсякъде в теб.

 

Съжалявам! Опитах се, скъпи...

но виновен е огънят в мен.

 

Нещо друго от мен си налей -

не привързване -

по-добре си сипи празнота.

 

Гледай в чашата -

в празното -

в дъното.

И очаквай ме там -

в тишийна.

 

Ставам хубава само на жаждата.

Щастие - само

когато си сам.

 

Станах тежка след третата глътка -

прогаряща...

и на тръгване

/... знаеш, че знам.../

 

ще оставя единствено стъклена -

свободата ти -

жадна за плам.

 

Измисли си ме вътре -

все същата.

 

Пак такава...

но всъщност

добра.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Директно отива в любими....Поздрави!
  • !!!!
  • Много ми харесва това произведение и
    в буквалния и в преносния смисъл!
    Поздрав за него и автора му!
    С удоволствие и заслужено слагам оценка 6.
  • Хубаво е! Огнено!! Браво!!
  • Хубаво е да имаш приятел шизофреник. Вижда света от поне 2 различни гледни точки. Единственото лошо е, че за него няма да си единствена.
    Но ако и ти се раздвояваш, ще си образувате 2 влюбени двойки.
    Така е дори весело!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...