1 abr 2025, 23:00

Ама така ли е

  Poesía
312 4 6

Когато надеждата загуби надежда...

когато сърцето загуби любов...

какво му остава на човек!

Да преглътне гордост и чест.

 

А може би трябва да стане,

да намери в себе си път...

да пребори злото, което

мъти водата и губи правия път.

 

Светкавици, пролет е, надежда...

фалшиво поднесена скръб.

Всичко цъфти и с надежда живее,

но ни дебнат и много беди.

 

Сивотата е бреме, което...

трови не само сърцето.

Тишина... а бяхме щастливи

кой ни прокуди и ни ориса 

да не бъдем щастливи!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бездумен съм,Приятели радвам се че споделихте мойте терзания,мисли,тревоги!Не мога да опиша колко стоплихте сърцето ми с вашата подкрепа,за това че все още има надежда ...в която силно вярвам и се надявам че ще възкръсне от очужденоста между хората!До нови и нека любовта към ,Родината,любимите хора и всички останали ви носи радост!
  • Когато надеждата изгуби надежда, това значи, че нещата са отишли много далече! И злото набира скорост... Какво да се прави? Труден въпрос. Поздравления за стиха!
  • Името ти напълно припокрива, онова послание, което ни изпращаш:
    "Тишина...а бяхме щастливи..."
    Оттук нататък изглежда, че щастието ни напуска и се изплъзва в глобален мащаб!
    И все пак надежда живее в душите...
    Ангелски въпроси задаваш,Ангел!🤔♨️👍
  • Въпреки всичко, което виждаме около нас, въпреки изгубената надежда, животът ще продължи, защото от този лабиринт ще се излезе, Ангел. Стихът ти е много хубав!
  • Това ти е много хубаво, Ачо! Поздрави!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...