1 abr 2025, 23:00

Ама така ли е

  Poesía
311 4 6

Когато надеждата загуби надежда...

когато сърцето загуби любов...

какво му остава на човек!

Да преглътне гордост и чест.

 

А може би трябва да стане,

да намери в себе си път...

да пребори злото, което

мъти водата и губи правия път.

 

Светкавици, пролет е, надежда...

фалшиво поднесена скръб.

Всичко цъфти и с надежда живее,

но ни дебнат и много беди.

 

Сивотата е бреме, което...

трови не само сърцето.

Тишина... а бяхме щастливи

кой ни прокуди и ни ориса 

да не бъдем щастливи!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бездумен съм,Приятели радвам се че споделихте мойте терзания,мисли,тревоги!Не мога да опиша колко стоплихте сърцето ми с вашата подкрепа,за това че все още има надежда ...в която силно вярвам и се надявам че ще възкръсне от очужденоста между хората!До нови и нека любовта към ,Родината,любимите хора и всички останали ви носи радост!
  • Когато надеждата изгуби надежда, това значи, че нещата са отишли много далече! И злото набира скорост... Какво да се прави? Труден въпрос. Поздравления за стиха!
  • Името ти напълно припокрива, онова послание, което ни изпращаш:
    "Тишина...а бяхме щастливи..."
    Оттук нататък изглежда, че щастието ни напуска и се изплъзва в глобален мащаб!
    И все пак надежда живее в душите...
    Ангелски въпроси задаваш,Ангел!🤔♨️👍
  • Въпреки всичко, което виждаме около нас, въпреки изгубената надежда, животът ще продължи, защото от този лабиринт ще се излезе, Ангел. Стихът ти е много хубав!
  • Това ти е много хубаво, Ачо! Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...