Ама така ли е
Когато надеждата загуби надежда...
когато сърцето загуби любов...
какво му остава на човек!
Да преглътне гордост и чест.
А може би трябва да стане,
да намери в себе си път...
да пребори злото, което
мъти водата и губи правия път.
Светкавици, пролет е, надежда...
фалшиво поднесена скръб.
Всичко цъфти и с надежда живее,
но ни дебнат и много беди.
Сивотата е бреме, което...
трови не само сърцето.
Тишина... а бяхме щастливи
кой ни прокуди и ни ориса
да не бъдем щастливи!?
© Ангел All rights reserved.