1.04.2025 г., 23:00

Ама така ли е

310 4 6

Когато надеждата загуби надежда...

когато сърцето загуби любов...

какво му остава на човек!

Да преглътне гордост и чест.

 

А може би трябва да стане,

да намери в себе си път...

да пребори злото, което

мъти водата и губи правия път.

 

Светкавици, пролет е, надежда...

фалшиво поднесена скръб.

Всичко цъфти и с надежда живее,

но ни дебнат и много беди.

 

Сивотата е бреме, което...

трови не само сърцето.

Тишина... а бяхме щастливи

кой ни прокуди и ни ориса 

да не бъдем щастливи!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бездумен съм,Приятели радвам се че споделихте мойте терзания,мисли,тревоги!Не мога да опиша колко стоплихте сърцето ми с вашата подкрепа,за това че все още има надежда ...в която силно вярвам и се надявам че ще възкръсне от очужденоста между хората!До нови и нека любовта към ,Родината,любимите хора и всички останали ви носи радост!
  • Когато надеждата изгуби надежда, това значи, че нещата са отишли много далече! И злото набира скорост... Какво да се прави? Труден въпрос. Поздравления за стиха!
  • Името ти напълно припокрива, онова послание, което ни изпращаш:
    "Тишина...а бяхме щастливи..."
    Оттук нататък изглежда, че щастието ни напуска и се изплъзва в глобален мащаб!
    И все пак надежда живее в душите...
    Ангелски въпроси задаваш,Ангел!🤔♨️👍
  • Въпреки всичко, което виждаме около нас, въпреки изгубената надежда, животът ще продължи, защото от този лабиринт ще се излезе, Ангел. Стихът ти е много хубав!
  • Това ти е много хубаво, Ачо! Поздрави!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...