1 апр. 2025 г., 23:00

Ама така ли е

306 4 6

Когато надеждата загуби надежда...

когато сърцето загуби любов...

какво му остава на човек!

Да преглътне гордост и чест.

 

А може би трябва да стане,

да намери в себе си път...

да пребори злото, което

мъти водата и губи правия път.

 

Светкавици, пролет е, надежда...

фалшиво поднесена скръб.

Всичко цъфти и с надежда живее,

но ни дебнат и много беди.

 

Сивотата е бреме, което...

трови не само сърцето.

Тишина... а бяхме щастливи

кой ни прокуди и ни ориса 

да не бъдем щастливи!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бездумен съм,Приятели радвам се че споделихте мойте терзания,мисли,тревоги!Не мога да опиша колко стоплихте сърцето ми с вашата подкрепа,за това че все още има надежда ...в която силно вярвам и се надявам че ще възкръсне от очужденоста между хората!До нови и нека любовта към ,Родината,любимите хора и всички останали ви носи радост!
  • Когато надеждата изгуби надежда, това значи, че нещата са отишли много далече! И злото набира скорост... Какво да се прави? Труден въпрос. Поздравления за стиха!
  • Името ти напълно припокрива, онова послание, което ни изпращаш:
    "Тишина...а бяхме щастливи..."
    Оттук нататък изглежда, че щастието ни напуска и се изплъзва в глобален мащаб!
    И все пак надежда живее в душите...
    Ангелски въпроси задаваш,Ангел!🤔♨️👍
  • Въпреки всичко, което виждаме около нас, въпреки изгубената надежда, животът ще продължи, защото от този лабиринт ще се излезе, Ангел. Стихът ти е много хубав!
  • Това ти е много хубаво, Ачо! Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...