6 nov 2014, 0:49

Аналог поставен в перспектива (Извън кутията) 

  Poesía
498 0 4
 /посветено/

Губим ли се
или се намираме,
не зная.
Още ли проблясва
нишка - през безкрая -
бездната на илюзорното.
А ние в двата края -
сякаш сме затворници,
от външните стени
на тази стая...
 
Виждаш ме.
Докосвам те.
 
А пред очите ти - стена е.
А пред ръцете ми - стена е.
Сякаш сме затворници,
дори от външните стени
на тази стая.
 
Зад гърба ми си -
усещам топлина,
която радиира
само твойто съществуване.
От най-невидимата -
истинската светлина.
Или пък трябва да я нарека -
най-висша тъмнина...
 
Нали без черно - бялото не съществува.
Нали когато те са заедно -
е Цялост.
Няма нищо друго...
 
Един мъдрец ми каза -
Перспективата не съществува
(гледай го пространствено),
тъй като не е създадено
обратното...
 
Не мога.
Не разбирам.
Нищо ли не съществува
всъщност,
принципно...
Е,
също,
да,
навсякъде е "има".
 
Мисля че разбирам,
но не мога.
И от външната стена на стаята -
отново е тревогата.
 
Не мога,
не разбирам,
губим ли се
или се намираме...
 
Очите ми
са срещу твоите -
препречени от стаята.
Ръцете ти са
къмто моите -
обречени на разстояние.
 
Нишката обвързва гърбовете ни,
стоплени един от друг -
единствени стопяват времето,
но имаш право
само
на усещане.
И няма нищо друго...
 
Нишка през безкрая -
наобратно - точица.
Не се обръщай.
Губим го.
Намираме се.
В край
на краищата -
по начало...
Точно в края
на започнатото.

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ? !!!Поздрави!!!
  • Мисана, благодаря че оценяваш!
    Любомира, искрено се радвам, че хареса!
    Светлина и Мир -С
  • Стихотворението е много хубаво! Истинска модерна поезия!
  • Страхотно стихотворение си написала, Ина! Чета го и намирам, че е уникално. Дъхът ми спира. Толкова много чувство има в него. Толкова автентичност. Сигурен съм, че този, на когото е посветено е истински щастливец!

    Поздравление и най-висока оценка от мен!
Propuestas
: ??:??