2 oct 2017, 1:35

Артикул

1.5K 4 6


На малка сергия посред магазини
сред куп магданоз и картоф,
със бял етикет без цена и без име
видях да продават любов.

Явно съвсем непотребна била е,
или е на някой тежала.
Но видно отдавна изхвърлена тя е
че доста е пепел събрала.

Дали да я купя за миг се замислих,
не беше ми нужна такава.
Попитах търговеца колко и иска,
а той за стотинки я давал.

Тогава я купих, и бързо понесох
покупката в малко сандъче.
А после убих я от жал, беше лесно.
Че жива се повече мъчи.

Недейте оставя за продан любов,
тя само чрез двама цъфти.
Останеш ли сам, наметни и покров,
във спомен тя вечно да спи.

За всяка любов е платено с живот,
не на всеки такава се дава.
Да умира с години, артикул на плот
сред картофи – не заслужава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...