2.10.2017 г., 1:35

Артикул

1.5K 4 6


На малка сергия посред магазини
сред куп магданоз и картоф,
със бял етикет без цена и без име
видях да продават любов.

Явно съвсем непотребна била е,
или е на някой тежала.
Но видно отдавна изхвърлена тя е
че доста е пепел събрала.

Дали да я купя за миг се замислих,
не беше ми нужна такава.
Попитах търговеца колко и иска,
а той за стотинки я давал.

Тогава я купих, и бързо понесох
покупката в малко сандъче.
А после убих я от жал, беше лесно.
Че жива се повече мъчи.

Недейте оставя за продан любов,
тя само чрез двама цъфти.
Останеш ли сам, наметни и покров,
във спомен тя вечно да спи.

За всяка любов е платено с живот,
не на всеки такава се дава.
Да умира с години, артикул на плот
сред картофи – не заслужава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...