Oct 2, 2017, 1:35 AM

Артикул

  Poetry » Love
1.5K 4 6


На малка сергия посред магазини
сред куп магданоз и картоф,
със бял етикет без цена и без име
видях да продават любов.

Явно съвсем непотребна била е,
или е на някой тежала.
Но видно отдавна изхвърлена тя е
че доста е пепел събрала.

Дали да я купя за миг се замислих,
не беше ми нужна такава.
Попитах търговеца колко и иска,
а той за стотинки я давал.

Тогава я купих, и бързо понесох
покупката в малко сандъче.
А после убих я от жал, беше лесно.
Че жива се повече мъчи.

Недейте оставя за продан любов,
тя само чрез двама цъфти.
Останеш ли сам, наметни и покров,
във спомен тя вечно да спи.

За всяка любов е платено с живот,
не на всеки такава се дава.
Да умира с години, артикул на плот
сред картофи – не заслужава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...