24 ago 2024, 9:49  

Атлазена сплитка 

  Poesía » Filosófica
158 1 5

АТЛАЗЕНА СПЛИТКА

В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам.

Нека още живея с лъжата –
тя е толкова сладка и нежна.
И какво, че се блъскат в стъклата
нереалните мои копнежи?

Че загърля се дивата круша
на мъглата в студените дрипи.
Притаен и от вятър обрушен,
свидни спомени орехът сипе.

До измамното утро, в което
щом петлите – с езици прехапани,
опустяло събуждат селцето
татък нивите неоплакани.

И сълзата кристална на Бога –
върху кръста на малката църква,
ми напомня, че няма да мога
да си тръгна – ни жива, ни мъртва.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??