Aug 24, 2024, 9:49 AM  

Атлазена сплитка 

  Poetry » Phylosophy
132 1 5

АТЛАЗЕНА СПЛИТКА

В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам.

Нека още живея с лъжата –
тя е толкова сладка и нежна.
И какво, че се блъскат в стъклата
нереалните мои копнежи?

Че загърля се дивата круша
на мъглата в студените дрипи.
Притаен и от вятър обрушен,
свидни спомени орехът сипе.

До измамното утро, в което
щом петлите – с езици прехапани,
опустяло събуждат селцето
татък нивите неоплакани.

И сълзата кристална на Бога –
върху кръста на малката църква,
ми напомня, че няма да мога
да си тръгна – ни жива, ни мъртва.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??