23 dic 2007, 20:19

Аз и морския бряг

  Poesía » Otra
1.2K 1 4
 

Разноцветните песъчинки

се губят, течейки свободно

от ръката ми.

Безброй черупки докосват

стъпалата ми със

своята острота.

 

Усещам солта как

в нозете ми пари,

а пяната се разлива в дланите ми

и чезне.
Морето е спокойно, бистро,

а слънцето е впило

лъчите си в него.

На хоризонта пред

мен блeщукат хиляди,

огледални светлинки.

 

Не вода - душа

пред теб стои,

която в себе си е скрила

безчет мънички души.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви много - радвам се, че разбирате колко любов съм вложила, когато съм писала за морето(моят вечен душевен спътник).
  • Добре дошло мило момиче...Успех!!!
  • Браво! Много ми хареса! Докоснаха ме до детайлите, които си описала...
  • благодаря, че ми спомни усещанията от морето...
    хубаво е. с много обич за теб, Мария.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....