23 dic 2007, 20:19

Аз и морския бряг

  Poesía » Otra
1.2K 1 4
 

Разноцветните песъчинки

се губят, течейки свободно

от ръката ми.

Безброй черупки докосват

стъпалата ми със

своята острота.

 

Усещам солта как

в нозете ми пари,

а пяната се разлива в дланите ми

и чезне.
Морето е спокойно, бистро,

а слънцето е впило

лъчите си в него.

На хоризонта пред

мен блeщукат хиляди,

огледални светлинки.

 

Не вода - душа

пред теб стои,

която в себе си е скрила

безчет мънички души.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви много - радвам се, че разбирате колко любов съм вложила, когато съм писала за морето(моят вечен душевен спътник).
  • Добре дошло мило момиче...Успех!!!
  • Браво! Много ми хареса! Докоснаха ме до детайлите, които си описала...
  • благодаря, че ми спомни усещанията от морето...
    хубаво е. с много обич за теб, Мария.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...