23 дек. 2007 г., 20:19

Аз и морския бряг

1.2K 1 4
 

Разноцветните песъчинки

се губят, течейки свободно

от ръката ми.

Безброй черупки докосват

стъпалата ми със

своята острота.

 

Усещам солта как

в нозете ми пари,

а пяната се разлива в дланите ми

и чезне.
Морето е спокойно, бистро,

а слънцето е впило

лъчите си в него.

На хоризонта пред

мен блeщукат хиляди,

огледални светлинки.

 

Не вода - душа

пред теб стои,

която в себе си е скрила

безчет мънички души.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Далия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви много - радвам се, че разбирате колко любов съм вложила, когато съм писала за морето(моят вечен душевен спътник).
  • Добре дошло мило момиче...Успех!!!
  • Браво! Много ми хареса! Докоснаха ме до детайлите, които си описала...
  • благодаря, че ми спомни усещанията от морето...
    хубаво е. с много обич за теб, Мария.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...