Разноцветните песъчинки
се губят, течейки свободно
от ръката ми.
Безброй черупки докосват
стъпалата ми със
своята острота.
Усещам солта как
в нозете ми пари,
а пяната се разлива в дланите ми
и чезне.
Морето е спокойно, бистро,
а слънцето е впило
лъчите си в него.
На хоризонта пред
мен блeщукат хиляди,
огледални светлинки.
Не вода - душа
пред теб стои,
която в себе си е скрила
безчет мънички души.
© Далия Всички права запазени