Разноцветните песъчинки
се губят, течейки свободно
от ръката ми.
Безброй черупки докосват
стъпалата ми със
своята острота.
Усещам солта как
в нозете ми пари,
а пяната се разлива в дланите ми
и чезне.
Морето е спокойно, бистро,
а слънцето е впило
лъчите си в него.
На хоризонта пред
мен блeщукат хиляди,
огледални светлинки.
Не вода - душа
пред теб стои,
която в себе си е скрила
безчет мънички души.
© Далия All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
